Представяне в ecency

Здравейте!

Казвам се Александра. Родена съм зимата на 93-та в София. През живота си се занимавах с различи неща. Още в детството ми свирех на пиано (не че помня нещо :D), участвах в училищните представления с народни танци. По едно време се бях записала на иконопис. Но най-много обичах да танцувам сама вкъщи, което правя и до ден днешен. И да строя къщички от лего на скакалците по терасата. Обичах летата прекарани на село. Там най-любимо ми нещо бяха животните на баба и дядо. След, което карах родителите ми постоянно да имаме животни и в София. Гледахме хамстери, преминахме на риби, папагали, хващах си гущери, които безследно изчезваха 😄. Но най-голямата ми любов беше Муки - котката, която никога няма да напусне сърцето ми, макар и вече да я няма. Докато растях имах усещането, че има нещо повече от това човек да се фокусира прекалено много и само върху работата си. Нещо, което нашите правеха. Моментите прекарани с другата ми баба ми даваха това усещане за мистичност, което компенсираше липсата на истинска комуникация с другите.

Станах тийнейдър. В училище не бях от учениците, които присъстват във всеки час и имат шестици по всичко. Но обожавах да пиша есета. Всякаш имах възможност да излея всичко насъбрало се и чакащо да излезе от моята душа. Химията също ми вървеше, но заради учителя, на когото и до ден днешен се възхищавам. Строг и в същото време справедлив, и мъдро любящ. Той бе единствения човек, който успяваше да въдвори дисциплина в нашия клас. Класът ни бе “най-лошия” според думите на дургите преподаватели.

Дойде време и да се влюбя. Може би както някои се досещат тази история не завърши с хепи енд. След гимназия записах да уча фотография, преместих се след това във факултета по музика, работих малко като диджей. Имах бурен нощен живот несъзнавайки, че по този начин само подтискам неразрешените си житейски несгоди (които няма да споменавам сега), а само ги поддискам. До момента, в който сънувах един сън. Тогава бях на 21г. и сънят беше след едно парти. Сънувах как след това парти се прибираме пияни и един мои приятел шофираше (както се случи реално). Казах му да намали скоростта, защото се движехме по един каньон. Гледката бе невероятна, а небето обагрено в различни ярки цветове от изгрева. В следващия миг обаче излетяхме от пътя. И какво във филмите имаше няколко секунден кадър на тъмнина, след което виждах отгоре окървавените ни тела и колата, която беше обърната по таван. Възкликнах: “Е, не...аз съм мъртва! Това ли е да си мъртъв?”. Чувствах една лекота и безтегловност, не бях привързана към тялото си и не страдах изобщо от гледката, която виждат очите ми. Наблюдавах разследователите как говорят с един приятел. Дойде време да се събудя, беше трудо и болезнено. Не знаех къде се намирам. Жива ли съм или не... Отне ми известно време, докато се опомня. Цял ден бях в особено състояние. Този сън бе толкова реален както моментите на будност. Късният следобяд за първи път изпитах истински глад за четене. Излезнах, но книжарниците вече бяха затворили. Върнах се на следващият ден и взех първата си книга за подсъзнаието. Следващите пъти влизането ми в заведение не бе същото. Всеки път един тихичък глас ми задаваше един и същ въпрос: “Какво правиш тук?”. Като продължаваше: “Това вече не е за теб.” Така започна трънливият ми път към себе си. Колкото и болезнен, толкова и нереално възхитителен. Започнаха да се случват странни неща с мен, от които имах чувството и мислех, че полудявам заради субстанциите, които до преди това бях взимала. За мое успокоение след това се оказа, че не е от тях. Но вече бях изпаднала в огромната дупка, която ми напомняше за всичко отминало и което беше превърнало живота ми в жалко подобие на съществуване. Не знаех коя съм, чудех се как изобщо съм допуснала да стигна до това положение и всичко това още повече ме вкарваше във водовъртежа на собствените ми обвинителни мисли спрямо мен. Животът ми беше лишен от всякакъв смисъл. Все едно някой ме бе изключил от предишния живот и вкарал в някакъв друг, в който изобщо нямах представа как се живее. Търсих отговори за всичко случващо се и отминало.
Започнах да преминавам през различни обучения, курсове, семинари, лекции, практики и Учения. Сякаш събирах едно по едно парчетата от разпиляната ми на всички страни същност...

И много рязко ще стигна до сегашния етап в живота ми, защото започва да става твърде дълго това писание, а и останалата част е доста дълга.
Сега съм Тета Хилинг практик и Констелатор. Наскоро реших да влезна в най-големият ми страх и да направя живо събитие, на което да се изправя и да говоря пред други.

И това е...накратко.